Jun 18, 2009, 5:57 PM

Там...

  Poetry
695 0 9

Там, на запад от Черно море

и на изток,

където изгрява денят,

там отново делят ни

посоки на две.

Там на запад от златни лагуни

и бисерно сини вълни...

Там, в средата

по южния път,

прашна пътека пресича

нашите друми.

Мислено пак.

Аз деля се на изток

и запад

и, преди да съм тръгнала,

спирам... за да търся

милион и една причини,

и намеря твоята същност

в мене,

да те открия

сред

слънчеви утрини

и догарящи залези,

да се слеят същностно

нашите пресечни точки

в едно голямо и топло

усмихнато утро.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...