Там, на мостчето, където спомени се събираха,

където зимата навяваше ни тъга.

Когато всички на топло в тях се прибираха,

а аз стоях и те чаках сама.

Там, в края на селото, под ореха стар

в тъмнината и мрака аз стоях.

Където светеше онзи, самотният фар,

там аз хиляди сълзи пролях.

Там, в къщата, дето сега е развалина,

аз с последна надежда теб чаках.

Видяла единствено от теб тъмнина,

аз до последно ти вярвах и плаках!