Там
854
0
0
Там, на мостчето, където спомени се събираха,
където зимата навяваше ни тъга.
Когато всички на топло в тях се прибираха,
а аз стоях и те чаках сама.
Там, в края на селото, под ореха стар
в тъмнината и мрака аз стоях.
Където светеше онзи, самотният фар,
там аз хиляди сълзи пролях.
Там, в къщата, дето сега е развалина,
аз с последна надежда теб чаках.
Видяла единствено от теб тъмнина,
аз до последно ти вярвах и плаках!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
