Там, където...

Там, където...

Стига толкова... тръгвам, нямам сили да те гледам чужд пред мен,

дори и очите си да затворя, болката няма да изчезне изведнъж като вятъра студен.

Усещам как продължаваш да се вледеняваш

и дълбоки белези от мъка след себе си да оставяш,

но да се боря с теб сили не намирам,

затова и пътя на самотник избирам.

Сълзите ми ще бъдат сутрешната роса по тревата,

а тъгата ми с лекота ще скрия в тъмната нощ,

сърцето ми, почти разбито, оставям в гората,

за да не бъде унищожено с лъжи като остър нож.

Няма да има болка и обида

там, където аз ще отида,

 на ухо птица няма да ми пее,

но няма да чувам и съдбата как ми се смее.

Там, където пътят свършва,

аз реших да остана

и сълзите си с ръка ще избърша

там, където и пред теб лице в лице ще застана!