17.03.2010 г., 23:33

Там, където...

447 0 0

Там, където...

 

Стига толкова... тръгвам, нямам сили да те гледам чужд пред мен,

дори и очите си да затворя, болката няма да изчезне изведнъж като вятъра студен.

Усещам как продължаваш да се вледеняваш

и дълбоки белези от мъка след себе си да оставяш,

но да се боря с теб сили не намирам,

затова и пътя на самотник избирам.

Сълзите ми ще бъдат сутрешната роса по тревата,

а тъгата ми с лекота ще скрия в тъмната нощ,

сърцето ми, почти разбито, оставям в гората,

за да не бъде унищожено с лъжи като остър нож.

Няма да има болка и обида

там, където аз ще отида,

 на ухо птица няма да ми пее,

но няма да чувам и съдбата как ми се смее.

Там, където пътят свършва,

аз реших да остана

и сълзите си с ръка ще избърша

там, където и пред теб лице в лице ще застана!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...