26 dic 2007, 9:18

Там, където бедните се молят...

  Poesía
779 0 18

ТАМ, КЪДЕТО БЕДНИТЕ СЕ МОЛЯТ...

 


Там, където бедните вървят
сред небостъргачи или мелници,
там, където плашат свойта смърт
с ужаса на свойте делници.
Там, където ветрове и зими
оставят бръчки в техните лица,
там в прегръдки тъжни, но любими,
те раждат своите деца.
Там, където не остава друго,
освен да вярват в чудеса,
там, във погледа, зареян лудо,
в молба към пъстри небеса.
Там, където както и преди
от техните мечти изплували,
където, молят своите прадеди
за чудеса, които са бленували.
Там, където знаят, че ще ги избави,
ще дойде през горите бос,
че няма никой да забрави,
с късмет ще ги дари Христос.
Там, където в тънките завивки
хора не познават користта,
там, където с тъжните усмивки
нещастни са, но горди с бедността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много стойностно и ценно. Ще го препиша и ще си го закача на гардероба ...за да го чета...от време на време. РЕСПЕКТ...!!!
  • Толкова е истинско. Харесва ми
    повече отколкото "Децата на града"
    на Смирненски (а за него ми напОмни просто).
    Дано не съм субективна...
  • Честито Рождество Христово!
  • Поздравления! Честита Коледа!
  • За пореден път - БЛАГОДАРЯ на всички ви, че отделяте време за да ме четете. Благодаря от сърце приятели.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...