Там, където бедните се молят...
ТАМ, КЪДЕТО БЕДНИТЕ СЕ МОЛЯТ...
Там, където бедните вървят
сред небостъргачи или мелници,
там, където плашат свойта смърт
с ужаса на свойте делници.
Там, където ветрове и зими
оставят бръчки в техните лица,
там в прегръдки тъжни, но любими,
те раждат своите деца.
Там, където не остава друго,
освен да вярват в чудеса,
там, във погледа, зареян лудо,
в молба към пъстри небеса.
Там, където както и преди
от техните мечти изплували,
където, молят своите прадеди
за чудеса, които са бленували.
Там, където знаят, че ще ги избави,
ще дойде през горите бос,
че няма никой да забрави,
с късмет ще ги дари Христос.
Там, където в тънките завивки
хора не познават користта,
там, където с тъжните усмивки
нещастни са, но горди с бедността...
© Валентин Желязков All rights reserved.
