26 jul 2014, 21:06

Там на края на света 

  Poesía » Otra
595 0 6
Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло.
Ден и нощ разкъсват те плътта,капки кръв попиват с пепелта.
Там, на мястото на кости от оглозганото тяло
с усмивка мъртвежка оживяла е лешта.
- Наричай ме Омраза! - каза ми, със глас коварен, облечена във бяло.
Там на края на света- където времето е спряло.
В прегръдка студена, даде ми утеха.
С кокалести пръсти изтръгна сърцето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??