Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло.
Ден и нощ разкъсват те плътта,капки кръв попиват с пепелта.
Там, на мястото на кости от оглозганото тяло
с усмивка мъртвежка оживяла е лешта.
- Наричай ме Омраза! - каза ми, със глас коварен, облечена във бяло.
Там на края на света- където времето е спряло.
В прегръдка студена, даде ми утеха.
С кокалести пръсти изтръгна сърцето ...