Там някъде далече

Там някъде далече

Отдалечавам се  от хората,

защото надделя у мен умората.

Да водя битка на всички нива.
Така че ще направя това,

                        в което съм най–добър.

Тялом съм сред тях,
но в мислите далеко.

Защото сигурен не бях,

че таи се звяра у човека,

                        но вече убеден съм.

Толкова време без промяна.
Всеки носи своята премяна,

изтъкана от нишката лъжлива.

Всички търсят истината,

                        но малко я откриват.

Там някъде, далече,
в обществената периферия.

Уморен да се бори вече.

Намерен във ваната,

                         с прерязана артерия.

18.05.2013 г.

В. Николов