18.05.2013 г., 19:40

Там някъде далече

1.5K 0 0

Там някъде далече

 

 

Отдалечавам се  от хората,

защото надделя у мен умората.

Да водя битка на всички нива.
Така че ще направя това,

                        в което съм най–добър.

                                                          

 

Тялом съм сред тях,
но в мислите далеко.

Защото сигурен не бях,

че таи се звяра у човека,

                        но вече убеден съм.

 

 

Толкова време без промяна.
Всеки носи своята премяна,

изтъкана от нишката лъжлива.

Всички търсят истината,

                        но малко я откриват.

 

 

Там някъде, далече,
в обществената периферия.

Уморен да се бори вече.

Намерен във ваната,

                         с прерязана артерия.

 

 

 

18.05.2013 г.

 

В. Николов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...