3 ene 2021, 23:04

Там, по залез слънце...

  Poesía
551 0 1

Там, по залез слънце,  
на брега самотен,  
там, до стария маяк... 

 

Кехлибарени очи 
и тънки пръсти  
танцуват блус
със аления мак.  

 

Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...

 

Кехлибарени очи  
и плътни устни 
целуват се с
настъпващия мрак. 

 

И там, по изгрев слънце, 
до брега самотен, 
и там, до стария маяк...

 

се носят кротко 
сред вълните тъмни
едно писмо в бутилка 
и повехналия ален мак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...