3 ene 2021, 23:04

Там, по залез слънце...

  Poesía
557 0 1

Там, по залез слънце,  
на брега самотен,  
там, до стария маяк... 

 

Кехлибарени очи 
и тънки пръсти  
танцуват блус
със аления мак.  

 

Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...

 

Кехлибарени очи  
и плътни устни 
целуват се с
настъпващия мрак. 

 

И там, по изгрев слънце, 
до брега самотен, 
и там, до стария маяк...

 

се носят кротко 
сред вълните тъмни
едно писмо в бутилка 
и повехналия ален мак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...