Jan 3, 2021, 11:04 PM

Там, по залез слънце...

  Poetry
550 0 1

Там, по залез слънце,  
на брега самотен,  
там, до стария маяк... 

 

Кехлибарени очи 
и тънки пръсти  
танцуват блус
със аления мак.  

 

Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...

 

Кехлибарени очи  
и плътни устни 
целуват се с
настъпващия мрак. 

 

И там, по изгрев слънце, 
до брега самотен, 
и там, до стария маяк...

 

се носят кротко 
сред вълните тъмни
едно писмо в бутилка 
и повехналия ален мак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...