Там, по залез слънце...
Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...
Кехлибарени очи
и тънки пръсти
танцуват блус
със аления мак.
Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...
Кехлибарени очи
и плътни устни
целуват се с
настъпващия мрак.
И там, по изгрев слънце,
до брега самотен,
и там, до стария маяк...
се носят кротко
сред вълните тъмни
едно писмо в бутилка
и повехналия ален мак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
