6 ago 2014, 0:03

Там, под небосвода 

  Poesía » Del paisaje
900 0 4

Вятър шуми сред полята,

птички пеят нейде в гората,

а там високо, високо сред мъглите

спотайват се заключени душите.

 

Напред под небосвода син

вижда се залез, червен като рубин,

озаряващ целувката страстна

на Слънцето и Луната най-прекрасна.

 

Звук носи се през равнината,

вой на вълци, гонещи стадата,

вик, силен и огнено студен,

на воин и любовник, от Времето кален.

 

А там долу покрай реките

ръмеж дъждовен, охлаждащ земите,

пролетен, радостен и чист,

миещ всеки дървесен лист.

 

Тогава появиха се звездите,

в сянка се обвиха планините,

светът замръкна в нощта тогаз

и заспа спокойно в късния час.

© Милен Момчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??