Там, под небосвода
Вятър шуми сред полята,
птички пеят нейде в гората,
а там високо, високо сред мъглите
спотайват се заключени душите.
Напред под небосвода син
вижда се залез, червен като рубин,
озаряващ целувката страстна
на Слънцето и Луната най-прекрасна.
Звук носи се през равнината,
вой на вълци, гонещи стадата,
вик, силен и огнено студен,
на воин и любовник, от Времето кален.
А там долу покрай реките
ръмеж дъждовен, охлаждащ земите,
пролетен, радостен и чист,
миещ всеки дървесен лист.
Тогава появиха се звездите,
в сянка се обвиха планините,
светът замръкна в нощта тогаз
и заспа спокойно в късния час.
© Милен Момчев All rights reserved.
