28 mar 2007, 22:43

Там в пепелта

  Poesía
640 0 4
Изгубих и последните сълзи...
всичко в мен тъне в празнота...
самота, болка, тъга...
ужасяваща, раздираща рана...

Сърцето разсечено е на части...
кръв се стича по всички страни,
капе, топи се в душата...
но не може да запълни празнотата...

Ти си отиде...
прегърна ме...
целуна ме...
и тръгна...
Дори не се обърна...
а аз гледах след теб...
исках да се върнеш...

Сега седя сама... и пиша...
Пиша за теб, моя любов,
моя несбъдната мечта...

Нямам сили...
опитвам се да пиша рими...
не успявам... плача...
тихо сгушена в здрача...
събирам разпилени мечти...
изпускам ги... плача...
имам само едни последни мечти...
            
               ***

Тези редове не биха могли
да опишат болката, която изпитвам.
Не биха могли да ви кажат
как бавно потъвам в нищото...
Не биха могли да изразят
онова чувство...
кървящо, викащо, молещо...
за пощада...
Сега сякаш завързана на клада
изгарям бавно в леден огън от спомени...
Предавам се... на огъня...
нека изгоря...
нека всичко затихне...
там... в пепелта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ужасно много тъга има в стиха ти, много ме натъжи...
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти Танче, много си мила! Благодаря!
  • Недей така мила!Ще премине ,повярвай!Всеки е усещал болката,но тя е част от ряздялата с любовта!
    Запомни,това което не ни убива,ни правипо силни!
    Стиховете ти да силни и истински!
    Ние сме до теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...