28.03.2007 г., 22:43

Там в пепелта

637 0 4
Изгубих и последните сълзи...
всичко в мен тъне в празнота...
самота, болка, тъга...
ужасяваща, раздираща рана...

Сърцето разсечено е на части...
кръв се стича по всички страни,
капе, топи се в душата...
но не може да запълни празнотата...

Ти си отиде...
прегърна ме...
целуна ме...
и тръгна...
Дори не се обърна...
а аз гледах след теб...
исках да се върнеш...

Сега седя сама... и пиша...
Пиша за теб, моя любов,
моя несбъдната мечта...

Нямам сили...
опитвам се да пиша рими...
не успявам... плача...
тихо сгушена в здрача...
събирам разпилени мечти...
изпускам ги... плача...
имам само едни последни мечти...
            
               ***

Тези редове не биха могли
да опишат болката, която изпитвам.
Не биха могли да ви кажат
как бавно потъвам в нищото...
Не биха могли да изразят
онова чувство...
кървящо, викащо, молещо...
за пощада...
Сега сякаш завързана на клада
изгарям бавно в леден огън от спомени...
Предавам се... на огъня...
нека изгоря...
нека всичко затихне...
там... в пепелта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ужасно много тъга има в стиха ти, много ме натъжи...
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти Танче, много си мила! Благодаря!
  • Недей така мила!Ще премине ,повярвай!Всеки е усещал болката,но тя е част от ряздялата с любовта!
    Запомни,това което не ни убива,ни правипо силни!
    Стиховете ти да силни и истински!
    Ние сме до теб!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...