8 feb 2008, 13:49

Танц 

  Poesía » De amor
643 0 3

Нощ... а в нея звезден листопад

и падащ лъч от лунна светлина,

очертаваща контурите на танцова арена.

Музиката там звучи

и звезди танцуват с лунните лъчи.

И аз танцувам в звуков океан,

но можеш ли танцува, щом си сам?!

И моят танц наричам танцът на сълзите,

тялото се движи, ала сякаш спят душите.

Краката отмалели се препъват,

падам...

Кръв от коленете ми се стича,

но танцувам,

защото само в танца мога да те имам,

само в него усещам допира ти,

макар и в самотата,

само тук чувствам обичта ти

в празнотата.

Обичам те и към теб отчаяно крещя.

Ела, бъди във танца с мен,

докосни сърцето и ще видиш, че горя.

Ела и превърни нощта ми вечна в ден!

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз съм на същото мнение!!!Не можем всички да пишем еднакво и в един стил...къде отива тогава единтичността на поета?!И още по-интересно ми е ...откога има правила за писане...да пишем модерно?!...Аз пък си пиша старомодно и никой нищо не ми е казал...пък и да ми каже-то си е негово мнение!!!Така,че Ивче пиши както ти се иска и каквото ти е на сърцето-както го усещаш...имаш 6+от мене :*:*:*
  • модерна поезия- аре стига глупости секи си го разбира и осеща различно
    харесва ми!!
  • Стихът не е лош, но не използвай изрази като "но можеш ли танцува щом си сам". Не звучи добре в съвременната поезия. Изказът трябва да е по-лек и без изкуствени промени. Има много хубави внушения: "И звезди танцуват с лунните лъчи". Определено се чувства, че умееш да пишеш, но чети повече модерна поезия и сама ще разбереш какво всъщност се опитвам да ти кажа. Поздрави!
Propuestas
: ??:??