Танц
Нощ... а в нея звезден листопад
и падащ лъч от лунна светлина,
очертаваща контурите на танцова арена.
Музиката там звучи
и звезди танцуват с лунните лъчи.
И аз танцувам в звуков океан,
но можеш ли танцува, щом си сам?!
И моят танц наричам танцът на сълзите,
тялото се движи, ала сякаш спят душите.
Краката отмалели се препъват,
падам...
Кръв от коленете ми се стича,
но танцувам,
защото само в танца мога да те имам,
само в него усещам допира ти,
макар и в самотата,
само тук чувствам обичта ти
в празнотата.
Обичам те и към теб отчаяно крещя.
Ела, бъди във танца с мен,
докосни сърцето и ще видиш, че горя.
Ела и превърни нощта ми вечна в ден!
© Ива All rights reserved.
