Танц във вятъра

Вятърът раздуха пресния сняг,

едва преди миг докоснал земята.

Покрил я с бяла мека пелерина,

скрил в нея парченца от слънцето...

Сред вятъра мелодия лети,

по–волна и от пролетна птица.

Над морето и заснежените върхове,

далеч оттук, към места непознати.

Към времена на мир и покой,

към онова златно късче мечтан рай.

Снежна виелица тихо играе по земята.

Звучи от флейта плаха стъпка нежна

от нищото. Скрити в диханието земно,

нежни фигури ефирно танцуват.

Стъпка, после още една, втора и трета,

докато вятърът духа над полята,

докато слънцето не спира своя танц.

Те ще се появят, а после пак ще отлетят.

Родени от земята, рожби на небето,

красиви нимфи, същински ангели

бродят по света, но без да са част от него.

Танцуват танц древен, колкото света,

разкриващ истории от забравени векове,

шепнейки тихо сред клоните на дърветата

истории, които вече никой не помни,

но и който те никога няма да забравят,

защото са били там, заедно с вятъра,

скрити в снежинките били,

скрити в падналите есенни листа,

скрити дълбоко в човешката душа,

чакащи деня -  отново да се съживят.