Съдба, снощи те сънувах,
а сънят беше странно красив -
в залата на времето с теб танцувах,
сън беше, да, но неестествено реален, жив.
Танцувахме без да починем,
а пясъчният часовник бе спрял.
Земното можехме с лекота да подминем,
светът пред нас се беше излял.
Залата беше съновно-магична,
но не злато и диаманти украсата бяха.
За съдбата-девица иронията е привична,
мечтите човешки по стените блестяха. ...