Всяка нощ струните на моята китара танцуват.
Движат се и рисуват.
Теб и мен.
Красиви и щастливи.
Под различни пейзажи.
Останалите са само пасажи.
Ние.
Малки, дребни семена.
Посяти в шепа кал.
Израснали стройни цветя.
Донесли пролетта...
Днес е различно.
Китарата ми я няма.
Теб те няма.
Тъжни сме и самотни.
Вече няма пейзажи красиви.
Само семена изгнили.
© Гергана Личева Todos los derechos reservados