Всяка нощ струните на моята китара танцуват.
Движат се и рисуват.
Теб и мен.
Красиви и щастливи.
Под различни пейзажи.
Останалите са само пасажи.
Ние.
Малки, дребни семена.
Посяти в шепа кал.
Израснали стройни цветя.
Донесли пролетта...
Днес е различно.
Китарата ми я няма.
Теб те няма.
Тъжни сме и самотни.
Вече няма пейзажи красиви.
Само семена изгнили.
© Гергана Личева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
