7 sept 2013, 18:44

Танцът на Живота

1.1K 0 6

Започва есен в мене да вали...

Животът си минава ей така,

безследно облак слънцето закри,

вървя и търся божия ръка.

И пак се лутат като вятъра игрив

в мен тъжни мисли, кой ли ще ги спре

и зимна хала тялото превзе,

но вярвам заедно ще търсим рая.

Започва есен в мене да вали

до дъното - на чашата Живот,

как искам да ми каже някой, спри,

танцувай свой и весел хоровод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз ти казвам - не спирай!!!
    Есента е толкова благодатен сезон за разграничаване на стойностното от не толкова стойностното. Точно есента е толкова цветна, толкова богата и само трябва да продължиш да живееш с широко отворени очи, сърце и душа. Щастието ще дойде самò в този прекарсно-цветен и òбичен твой свят
    Не спирай - ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА С ВСЯКА ФИБРА!!!
    ((( )))
  • Започва есен в мене да вали

    до дъното - на чашата Живот,

    как искам да ми каже някой, спри,

    танцувай свой и весел хоровод.

    Танцувай! Поздрав за хубавото стихо!
  • Спри! И започвай да танцуваш! Хареса ми!
  • !!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...