тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Sep 7, 2013, 6:44 PM

Танцът на Живота

1.1K 0 6

Започва есен в мене да вали...

Животът си минава ей така,

безследно облак слънцето закри,

вървя и търся божия ръка.

И пак се лутат като вятъра игрив

в мен тъжни мисли, кой ли ще ги спре

и зимна хала тялото превзе,

но вярвам заедно ще търсим рая.

Започва есен в мене да вали

до дъното - на чашата Живот,

как искам да ми каже някой, спри,

танцувай свой и весел хоровод.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    А аз ти казвам - не спирай!!!
    Есента е толкова благодатен сезон за разграничаване на стойностното от не толкова стойностното. Точно есента е толкова цветна, толкова богата и само трябва да продължиш да живееш с широко отворени очи, сърце и душа. Щастието ще дойде самò в този прекарсно-цветен и òбичен твой свят
    Не спирай - ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА С ВСЯКА ФИБРА!!!
    ((( )))
  • myworld (Аз)
    myworld (Аз)
    Започва есен в мене да вали

    до дъното - на чашата Живот,

    как искам да ми каже някой, спри,

    танцувай свой и весел хоровод.

    Танцувай! Поздрав за хубавото стихо!
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
  • Sanvali (Санвали)
    Sanvali (Санвали)
    Спри! И започвай да танцуваш! Хареса ми!
  • oksimoron (Христов)
    oksimoron (Христов)
    !!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0