Когато направиш ти крачка напред,
а аз затанцувам отново назад,
с лъжливо движение, че е наред,
потъваме плавно в музикалния хлад.

И ти ще препуснеш - тъй диво, в сърцето ми,
от тебе безсилно отпивам със страст,
докато към мен те придърпват ръцете ми,
сдържайки трепет от жажда за власт.

Коса ще отметнеш, погледът ти преди,
в гърдите ми раната пак да отвори.
Така е студено Тангото - горчи,
а думите тежки са - с вкус на отрова.

Танцуваме заедно, а сякаш е битка,
да победя във която - дори не желая.
Но допира нежен на твоите китки,
ме кара болезнено теб да мечтая.

Завърташ се пак и подгъваш коляно,
за няколко мига сме сякаш в синхрон.
Със стъпка изправяш се - и в твоите длани,
с усмивка сподавям поредния стон.

Повдигам те аз в пирует над земята,
тъй сякаш не ще си заминеш след малко.
В хармония пълна ни бият сърцата...
А Тангото безумно...
направи ни жалки.