Ти съществуваш ли, или?!...

... или аз не съм това -

кълбо набодени игли.

В кълбо сърцето ми вържи!

Да го боли, да го боли...

Да репетира пак и пак...

И за идните бодли

да не таи и капка страх!

Ти съществуваш ли, кажи?!

Да си знам, да съм готов...

Да съм готов отпреди...

Преди пред мен да видя ров...

Преди от тръните ти зли

прободен да крещя,

аз имам толкоз в мен бодли,

че от твоите не боли!

Боди!!! Боди!!! -

аз знам, ще е по-добре -

тъй - с прoбодено сърце!!!

Боли!!! Боли!!! -

не от туй, че съм в рани цял,

а че веч не ми е жал!...