31 dic 2008, 18:43

Таралеж

  Poesía
611 0 1
 

Ти съществуваш ли, или?!...

... или аз не съм това -

кълбо набодени игли.

В кълбо сърцето ми вържи!

Да го боли, да го боли...

Да репетира пак и пак...

И за идните бодли

да не таи и капка страх!

 

Ти съществуваш ли, кажи?!

Да си знам, да съм готов...

Да съм готов отпреди...

Преди пред мен да видя ров...

Преди от тръните ти зли

прободен да крещя,

аз имам толкоз в мен бодли,

че от твоите не боли!

 

Боди!!! Боди!!! -

аз знам, ще е по-добре -

тъй - с прoбодено сърце!!!

Боли!!! Боли!!! -

не от туй, че съм в рани цял,

а че веч не ми е жал!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...