Александър7 (Мариян) Александър7 (Мариян)
1 48
Dec 31, 2008, 6:43 PM

Таралеж

  Poetry
601 0 1
 

Ти съществуваш ли, или?!...

... или аз не съм това -

кълбо набодени игли.

В кълбо сърцето ми вържи!

Да го боли, да го боли...

Да репетира пак и пак...

И за идните бодли

да не таи и капка страх!

 

Ти съществуваш ли, кажи?!

Да си знам, да съм готов...

Да съм готов отпреди...

Преди пред мен да видя ров...

Преди от тръните ти зли

прободен да крещя,

аз имам толкоз в мен бодли,

че от твоите не боли!

 

Боди!!! Боди!!! -

аз знам, ще е по-добре -

тъй - с прoбодено сърце!!!

Боли!!! Боли!!! -

не от туй, че съм в рани цял,

а че веч не ми е жал!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0