Тате

,,Герой ли бях в твоите очи, 

върховна мисъл и първи приоритет, 

душевна облага и най-чист късмет

или просто фигурка от твой един момент?"

Не мисля си тъй за тебе, тате...

Ти мой си, ама не само за мен,

режисьор и сценарист отвътре

и главна роля на сцената отпред. 

Ти главатар си, 

ала само моята глава не щеш, 

ти и без това отдавна имаш я, тате,

съвестта ми твоя е и така ще си остане. 

Като безценно злато отгледал си ме, 

което с години полирал си отвсякъде

и вече блестящо е туй твоето злато,

огледало е, отразяващо един и същ човек. 

Основите поставил си и това почвата е,

с мъдрост посипваш ме дневно и това водата е,

посоката показваш ми и това слънцето е,

като цвете отгледа ме, 

а в хищник ме превърна!

,,Защо си тогава, сине, 

толкова близо и толкова далеч?

Болката за себе си държиш

и до мислите си никой не допускаш.

Аз разбирам, сине, вече не съм ти тъй драг,

не съм твой единствен интерес,

а твоя най-голяма заблуда.

Но това ме не наранява, сине,

аз един едничък син си имам,

и с тоз юнак горд в гроба си ще остана! 

Сине, ще се провикам с последните си думи,

за мен беше чест, в твоя живот,

отпечатък да оставя..."