Тате
,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате...
Ти мой си, ама не само за мен,
режисьор и сценарист отвътре
и главна роля на сцената отпред.
Ти главатар си,
ала само моята глава не щеш,
ти и без това отдавна имаш я, тате,
съвестта ми твоя е и така ще си остане.
Като безценно злато отгледал си ме,
което с години полирал си отвсякъде
и вече блестящо е туй твоето злато,
огледало е, отразяващо един и същ човек.
Основите поставил си и това почвата е,
с мъдрост посипваш ме дневно и това водата е,
посоката показваш ми и това слънцето е,
като цвете отгледа ме,
а в хищник ме превърна!
,,Защо си тогава, сине,
толкова близо и толкова далеч?
Болката за себе си държиш
и до мислите си никой не допускаш.
Аз разбирам, сине, вече не съм ти тъй драг,
не съм твой единствен интерес,
а твоя най-голяма заблуда.
Но това ме не наранява, сине,
аз един едничък син си имам,
и с тоз юнак горд в гроба си ще остана!
Сине, ще се провикам с последните си думи,
за мен беше чест, в твоя живот,
отпечатък да оставя..."
© Виктор Василев All rights reserved.