Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал
на свойта малка дъщеря
И с безкрайна нежност е доказвал
че е най-достоен за баща
Но отдавна вече тук го няма
А ласките покрити са с прах
Аз -неговата дъщеря сега
не помня никоя от тях ...