Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал
на свойта малка дъщеря
И с безкрайна нежност е доказвал
че е най-достоен за баща
Но отдавна вече тук го няма
А ласките покрити са с прах
Аз -неговата дъщеря сега
не помня никоя от тях
А той,безпорно който
обичал свойта малка дъщеря
Загинал е така неволно
оставяйки след себе си тъга
Но времето не ще се върне
Не ще повтори този миг
когато с поглед нежен
е милвал детските коси
А аз не казала му "Тати"
и без спомени дори
Пожелах поне за малко
да бъда мъничка,като преди...
© Десислава Панчева All rights reserved.