juspar (Десислава Панчева)
28 63
5 окт. 2006 г., 21:35

Тати 

  Поэзия
1852 1 7

Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал
на свойта малка дъщеря
И с безкрайна нежност е доказвал
че е най-достоен за баща
Но отдавна вече тук го няма
А ласките покрити са с прах
Аз -неговата дъщеря сега
не помня никоя от тях
А той,безпорно който
обичал свойта малка дъщеря
Загинал е така неволно
оставяйки след себе си тъга
Но времето не ще се върне
Не ще повтори този миг
когато с поглед нежен
е милвал детските коси
А аз не казала му "Тати"
и без спомени дори
Пожелах поне за малко
да бъда мъничка,като преди...

© Десислава Панчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е.Просто нямам думи

  • Дори без спомени да бъде
    душата помни бащина ръка,
    която в нощи пълнолунни,
    докосвала е детската ръка.

    Поздрав за болезнения текст!
  • Разтърсващ е стиха ти... и на мен ми е до болка познато това усещане...Поздрави мила ,че си намерила сили да излееш на белия лист тези тежки чуства!
  • Благодаря ви,момичета!!!
    Събирах смелост за да го напиша тук-самата тема е много съкровенна...
    Благодаря ви за разбирането и приятилството...
  • Разплака ме мила.
    Докосва стиха ти .
    Огромна тъга ...

    Поздрав и сълза.
  • Много тъжен стих!!! Написан с много обич!
  • Прекрасно посвещение! Чувството ми е познато... Поздравления!!!
Предложения
: ??:??