absent (Наташа Биразова)
91 447
15 dic 2013, 20:41

Татко 

  Poesía » Otra
865 1 5

Така внезапно ни напусна, татко,

а мама те обичаше тъй много.

Отвори се в сърцето ù жестока рана,

но болката си изповядваше пред Бога.

 

Годините търкалят се по склона

на битието и отлитат неусетно.

Сълзите бавно се отронват 

и мъката пирува често.

 

Може би, може би има живот

след смъртта и пак ще се срещнем.

Две души - свободни от тленни окови.

Съкровена мечта по пътя извечен.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много топъл стих, макар и тъжен! Благодаря за хубавото пожелание към Пепеляшка!
  • Благодаря ви Ена, Адриана и Лакрима!
  • Хубаво е!
    Усеща се огромната болка и любов към татко, а и към мама... и загрижеността към нея... съпричастността към нейната болка...
    Достойна за уважение е такава синовна обич!!!
  • Болката не отминава, просто свикваш да живееш с нея! Тъжно е!
  • Много лично...и аз имам„За тебе,тате“..болката никога не отшумява...
Propuestas
: ??:??