Татко
Така внезапно ни напусна, татко,
а мама те обичаше тъй много.
Отвори се в сърцето ù жестока рана,
но болката си изповядваше пред Бога.
Годините търкалят се по склона
на битието и отлитат неусетно.
Сълзите бавно се отронват
и мъката пирува често.
Може би, може би има живот
след смъртта и пак ще се срещнем.
Две души - свободни от тленни окови.
Съкровена мечта по пътя извечен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наташа Биразова Todos los derechos reservados
