Така внезапно ни напусна, татко,
а мама те обичаше тъй много.
Отвори се в сърцето ù жестока рана,
но болката си изповядваше пред Бога.
Годините търкалят се по склона
на битието и отлитат неусетно.
Сълзите бавно се отронват
и мъката пирува често.
Може би, може би има живот
след смъртта и пак ще се срещнем.
Две души - свободни от тленни окови.
Съкровена мечта по пътя извечен.
© Наташа Биразова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
