Aneta_kz (Анета)
511 12601
2 ago 2010, 0:04

Татко* 

  Poesía
844 1 10

 

На челото ми, Господ, постави звезда,

ала аз угасих я, когато те срещнах.

Ти беше за мене живот, светлина

целувка копнежна и рана гореща.

 

Под нозете ми, Господ, нарисува следа

но не мислех, че трябва да мина по нея..

Не ми беше нужна, не познавах нощта,

та нали ти ми беше и хляб и постеля.

 

На гърба ми постави товар от съдба.

Тичах с него, а беше ми толкова леко

и се спъвах, и падах, и пълзях с любовта,

ала той ме остави и сама се изправях.

 

Към сърцето ми, Господ, протегна ръка

и докосна ръката ми с бащина нежност,

а под моите пръсти усещах едва

как изпусках ръката и разплитах въжето.

 

В очите ми, Господ, постави сълза

и лютеше, когато за него забравях...

...

но когато пълзях на колене в калта

на ръце ме пренасяше и стигах до Рая!

 

 


 

 

© Анета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??