Татко*
На челото ми, Господ, постави звезда,
ала аз угасих я, когато те срещнах.
Ти беше за мене живот, светлина
целувка копнежна и рана гореща.
Под нозете ми, Господ, нарисува следа
но не мислех, че трябва да мина по нея..
Не ми беше нужна, не познавах нощта,
та нали ти ми беше и хляб и постеля.
На гърба ми постави товар от съдба.
Тичах с него, а беше ми толкова леко
и се спъвах, и падах, и пълзях с любовта,
ала той ме остави и сама се изправях.
Към сърцето ми, Господ, протегна ръка
и докосна ръката ми с бащина нежност,
а под моите пръсти усещах едва
как изпусках ръката и разплитах въжето.
В очите ми, Господ, постави сълза
и лютеше, когато за него забравях...
...
но когато пълзях на колене в калта
на ръце ме пренасяше и стигах до Рая!
© Анета All rights reserved.
