3 may 2009, 20:55

Таверна

  Poesía
917 0 1

Чаша счупена в стената!

    Тъжен грък на масата пиян,

     грохнал вдига си главата

     и троши сякаш нея там.

 

Чаша счупена в стената!

    Усмихнал се е всеки и танцува,

    Пеят, свирят във тълпата,

    Сам той стихнал пие, не пирува.

 

Чаша счупена в стената!

    Защо ли радостта му е умряла?

    Парчета толкоз по земята,

    а пък  мъката е още цяла.

 

 Чаша счупена в стената!

    Върху стъкла сиртаки играят,

    а сякаш тъпчат му душата,

    как тежко му е те не знаят.

 

Бутилка счупена в стената!

    Тъжен той се хвана за главата:

    -Ах, как искам и аз да стана,

    вместо сам самичък да се муся

    и на сиртаки с вас да се хвана.

   Но ща аз весела напитка да вкуся,

   омръзна ми туй пусто узо,

   искам нещо хубаво да пия...

   Ах, къде си, моя музо,

   ах, къде си ти, Ракия!

:D

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...