*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
31 may 2008, 12:49

Таз болка проклета... 

  Poesía » Versos blancos
636 0 3
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!

Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото

Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме
възкръсна от смъртта
и ти си този, който ме
събуди от съня...

Помогни ми, братко! Само, ако знаеш как боли, с всяка изминала крачка още и още тая ужасна болка се впива в туй сърце горещо. Помогни!

И този път от нищото
ме съживи,
и този път онези думи
прошепни.
И този път отново ми
кажи: "От калта стани."


Стоим тук на този хълм. Вятърът вее дрехите и косите ни. И те моля тук с думи: "Помогни." Ето виж, шишенцето с отрова в ръката ми стои! Моля те, помогни!
Прегръщаш ме и отровата в пропастта хвърляш, но братко...

Аз да се усмихвам вече не мога!
Да плача вече не мога!
Да лъжа вече не мога!
И роли да играя вече не мога!

© Вили Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз да се усмихвам вече не мога!
    Да плача вече не мога!
    Да лъжа вече не мога!
    И роли да играя вече не мога!

    Уау направо настъхнах - много е разтърсващо.Поздрави!
  • И мен натъжи...Хубаво е!
  • Каквото и да е...натъжи ме...
    много лирично...много тъжно...
    усмихни се, Вили. Тя...болката винаги е с нас...
    повярвай ми...но има и радост и щастие около нас.
    прегръщам те с обич.
Propuestas
: ??:??