Таз болка проклета...
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме
възкръсна от смъртта
и ти си този, който ме
събуди от съня...
Помогни ми, братко! Само, ако знаеш как боли, с всяка изминала крачка още и още тая ужасна болка се впива в туй сърце горещо. Помогни!
И този път от нищото
ме съживи,
и този път онези думи
прошепни.
И този път отново ми
кажи: "От калта стани."
Стоим тук на този хълм. Вятърът вее дрехите и косите ни. И те моля тук с думи: "Помогни." Ето виж, шишенцето с отрова в ръката ми стои! Моля те, помогни!
Прегръщаш ме и отровата в пропастта хвърляш, но братко...
Аз да се усмихвам вече не мога!
Да плача вече не мога!
Да лъжа вече не мога!
И роли да играя вече не мога!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме
възкръсна от смъртта
и ти си този, който ме
събуди от съня...
Помогни ми, братко! Само, ако знаеш как боли, с всяка изминала крачка още и още тая ужасна болка се впива в туй сърце горещо. Помогни!
И този път от нищото
ме съживи,
и този път онези думи
прошепни.
И този път отново ми
кажи: "От калта стани."
Стоим тук на този хълм. Вятърът вее дрехите и косите ни. И те моля тук с думи: "Помогни." Ето виж, шишенцето с отрова в ръката ми стои! Моля те, помогни!
Прегръщаш ме и отровата в пропастта хвърляш, но братко...
Аз да се усмихвам вече не мога!
Да плача вече не мога!
Да лъжа вече не мога!
И роли да играя вече не мога!
© Вили All rights reserved.
