20 abr 2013, 17:57

Таз душа корава 

  Poesía
513 0 9

И колко изгреви посрещнах вече.

И колко залези изпратих аз.

А стигнах ли в живота надалече?

На топло ли живях или във мраз?

 

И питам се, и отговори търся

в живота си до днес и млад, и стар.

Затуй сега душата ще претърся

и ще обърна нейния хастар.

 

И всеки шев докрай ще го разшия.

Във всеки ъгъл аз ще се навра.

Отново после пак ще го зашия...

Сърце ще питам, то какво разбра.

 

Нали душата в тялото живее

и тя понася чувствата във мен.

И нея точно слънцето я грее,

на любовта е също тя във плен.

 

Какво ли не понася таз душица:

и радости, и болки - на кила.

Намира сили в края, като птица

да излети, макар и без крила.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??