Таз душа корава
И колко изгреви посрещнах вече.
И колко залези изпратих аз.
А стигнах ли в живота надалече?
На топло ли живях или във мраз?
И питам се, и отговори търся
в живота си до днес и млад, и стар.
Затуй сега душата ще претърся
и ще обърна нейния хастар.
И всеки шев докрай ще го разшия.
Във всеки ъгъл аз ще се навра.
Отново после пак ще го зашия...
Сърце ще питам, то какво разбра.
Нали душата в тялото живее
и тя понася чувствата във мен.
И нея точно слънцето я грее,
на любовта е също тя във плен.
Какво ли не понася таз душица:
и радости, и болки - на кила.
Намира сили в края, като птица
да излети, макар и без крила.
© Никола Апостолов All rights reserved.
