13 dic 2009, 23:57

Тази Коледа не празнувам - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
721 0 7

Тази Коледа не празнувам

 

 

Щом съм без теб, за мен не е празник,

oбикновен ден, може би като вчера,

и празничната маса е някак си празна,

няма и да докосна претоплената вечеря...

 

А просто ще говоря с коледната луна

и наивно ще чакам оня с шейната,

да ми каже с усмивка: "Ти не си сама!"

и че на Коледа се случват чудесата.

 

Ще гледам как заспиват чуждите прозорци

в домашния уют така неповторим...

Само мене няма никой да ме стопли,

ще се сгрея с излизащия от комините дим.

 

А после ще си сипя чаша вино

и ще се поздравя с две сълзи,

че нямам някой да прегърна силно

и да му кажа с усмивка: Бог се роди!

 

И ти някъде там сълзите си ще стискаш,

сред чуждите усмивки, безлични и празни...

ще си казваш: "Щом не съм с жената, която обичам,

това ли, по дяволите, нарича се празник?!"

 

Разделените на Коледа не празнуват,

техният празник е пълен с тъга,

само мислено се поздравяват и целуват,

а подарък им е споменът за любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приказката не свършва!Стихът ти отново ме развълнува...
  • И аз като Руми ще кажа, че Бог обича теб/лирическата!!!
  • Харесах!
  • Хубав стих.Поздравления.И не забравяй- на Коледа стават чудеса.Пожелавам ти го. ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
  • Много хора ще посрещнат Коледа тъжни по една или друга причина - едни, защото са сами, други, защото са болни, трети, защото няма какво да сложат на масата си... Но ти помни, че каквото и да ти се случва в този живот Бог те обича!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...