26 sept 2007, 12:07

Тази къща

  Poesía
976 0 9
 

Тази къща.

С миризма на мухъл

и тайни течове

във кухнята,

където по стените

плъпнали са пресни плесени,

а по ъглите

паяци висят обесени,

където вратите

от въздишка се стоварват
във нозете ми

и покъртително
откъртва се

мазилката на дните ми,

където от мухите

изтъкан е вуздухът,

където във гърдите ми,

при всяка твоя стъпка,

проскърцва

изкорубеното дюшеме...


Тази къща

понякога ме посещава.


Присяда на ръба на тишината ми,

внимателно ме наблюдава.


Все още в мен е само посетителка,

но вече се досещам,

                            че се надява,

                                    не след дълго,

                                          да ме обитава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...