Тази къща.
С миризма на мухъл
и тайни течове
във кухнята,
където по стените
плъпнали са пресни плесени,
а по ъглите
паяци висят обесени,
където вратите
от въздишка се стоварват
във нозете ми
и покъртително
откъртва се
мазилката на дните ми,
където от мухите
изтъкан е вуздухът,
където във гърдите ми,
при всяка твоя стъпка,
проскърцва
изкорубеното дюшеме...
Тази къща
понякога ме посещава.
Присяда на ръба на тишината ми,
внимателно ме наблюдава.
Все още в мен е само посетителка,
но вече се досещам,
че се надява,
не след дълго,
да ме обитава.
© Мариана Всички права запазени
Браво!