26 сент. 2007 г., 12:07

Тази къща

974 0 9
 

Тази къща.

С миризма на мухъл

и тайни течове

във кухнята,

където по стените

плъпнали са пресни плесени,

а по ъглите

паяци висят обесени,

където вратите

от въздишка се стоварват
във нозете ми

и покъртително
откъртва се

мазилката на дните ми,

където от мухите

изтъкан е вуздухът,

където във гърдите ми,

при всяка твоя стъпка,

проскърцва

изкорубеното дюшеме...


Тази къща

понякога ме посещава.


Присяда на ръба на тишината ми,

внимателно ме наблюдава.


Все още в мен е само посетителка,

но вече се досещам,

                            че се надява,

                                    не след дълго,

                                          да ме обитава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...