Самира (Катерина) Самира (Катерина)
3 51
30 may 2007, 21:29

Тази нощ...

  Poesía
1.1K 0 6
Кажи ми, жадуваш ли ласките,
жадуваш ли огнена нежност?
Копнееш ли тялото, още потръпващо,
излъчващо порив и смелост?
Там под лунно сияние, нощем
кажи на звездите да спрат да огряват,
кажи им, повтаряй им... пак им повтаряй,
нашепвай им, че с мене ще бъдеш ти само...
Остави за свидетелка само луната...
нека тя разсъблича душите ни бавно,
със сребърен лъч да погали телата,
а ти да ме целуваш жадно...
Изпивай кожата ми като жарко уиски,
дори и капчица на дъното да не остане
и лед не слагай - запали ме,
от звезда по-ярка направи ме!!!
Сред легло от пясък всичко ми разкривай,
тайните в сърцето покажи ми,
със погледа си даже ме убивай,
а аз ще продължавам да обичам...
Като забранена книга - прочети ме,
лист по лист - зениците си в мене впивай
и с горещи длани докосни ме,
разлисти ме, без да спираш...
Провокирай времето да спре да бяга,
като повреден часовник, неотмерващ време,
застопори стрелките му и чакай,
вземи сълзите ми...
вземи дори самата мене...
Вземи смеха ми и очите,
сълзи да не проронвам аз без време,
премахни от мен лъжите,
накарай болката да стене...
Кажи на устните ми алено червени
от твоя дъх единствено да си поемат
и мислите ми неизречени отнемай,,
там... сред пясъка ми се заклевай...
Живей за тази нощ... обичай!!!
Защото утре вече няма да ме има...
не искам думи...
безмълвно ми се вричай
и знай, че днес най-много те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0