Тази нощ...
1.1K
0
6
Кажи ми, жадуваш ли ласките,
жадуваш ли огнена нежност?
Копнееш ли тялото, още потръпващо,
излъчващо порив и смелост?
Там под лунно сияние, нощем
кажи на звездите да спрат да огряват,
кажи им, повтаряй им... пак им повтаряй,
нашепвай им, че с мене ще бъдеш ти само...
Остави за свидетелка само луната...
нека тя разсъблича душите ни бавно,
със сребърен лъч да погали телата,
а ти да ме целуваш жадно...
Изпивай кожата ми като жарко уиски,
дори и капчица на дъното да не остане
и лед не слагай - запали ме,
от звезда по-ярка направи ме!!!
Сред легло от пясък всичко ми разкривай,
тайните в сърцето покажи ми,
със погледа си даже ме убивай,
а аз ще продължавам да обичам...
Като забранена книга - прочети ме,
лист по лист - зениците си в мене впивай
и с горещи длани докосни ме,
разлисти ме, без да спираш...
Провокирай времето да спре да бяга,
като повреден часовник, неотмерващ време,
застопори стрелките му и чакай,
вземи сълзите ми...
вземи дори самата мене...
Вземи смеха ми и очите,
сълзи да не проронвам аз без време,
премахни от мен лъжите,
накарай болката да стене...
Кажи на устните ми алено червени
от твоя дъх единствено да си поемат
и мислите ми неизречени отнемай,,
там... сред пясъка ми се заклевай...
Живей за тази нощ... обичай!!!
Защото утре вече няма да ме има...
не искам думи...
безмълвно ми се вричай
и знай, че днес най-много те обичам...
жадуваш ли огнена нежност?
Копнееш ли тялото, още потръпващо,
излъчващо порив и смелост?
Там под лунно сияние, нощем
кажи на звездите да спрат да огряват,
кажи им, повтаряй им... пак им повтаряй,
нашепвай им, че с мене ще бъдеш ти само...
Остави за свидетелка само луната...
нека тя разсъблича душите ни бавно,
със сребърен лъч да погали телата,
а ти да ме целуваш жадно...
Изпивай кожата ми като жарко уиски,
дори и капчица на дъното да не остане
и лед не слагай - запали ме,
от звезда по-ярка направи ме!!!
Сред легло от пясък всичко ми разкривай,
тайните в сърцето покажи ми,
със погледа си даже ме убивай,
а аз ще продължавам да обичам...
Като забранена книга - прочети ме,
лист по лист - зениците си в мене впивай
и с горещи длани докосни ме,
разлисти ме, без да спираш...
Провокирай времето да спре да бяга,
като повреден часовник, неотмерващ време,
застопори стрелките му и чакай,
вземи сълзите ми...
вземи дори самата мене...
Вземи смеха ми и очите,
сълзи да не проронвам аз без време,
премахни от мен лъжите,
накарай болката да стене...
Кажи на устните ми алено червени
от твоя дъх единствено да си поемат
и мислите ми неизречени отнемай,,
там... сред пясъка ми се заклевай...
Живей за тази нощ... обичай!!!
Защото утре вече няма да ме има...
не искам думи...
безмълвно ми се вричай
и знай, че днес най-много те обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Все права защищены
