Самира (Катерина) Самира (Катерина)
3 51
May 30, 2007, 9:29 PM

Тази нощ...

  Poetry
1.1K 0 6
Кажи ми, жадуваш ли ласките,
жадуваш ли огнена нежност?
Копнееш ли тялото, още потръпващо,
излъчващо порив и смелост?
Там под лунно сияние, нощем
кажи на звездите да спрат да огряват,
кажи им, повтаряй им... пак им повтаряй,
нашепвай им, че с мене ще бъдеш ти само...
Остави за свидетелка само луната...
нека тя разсъблича душите ни бавно,
със сребърен лъч да погали телата,
а ти да ме целуваш жадно...
Изпивай кожата ми като жарко уиски,
дори и капчица на дъното да не остане
и лед не слагай - запали ме,
от звезда по-ярка направи ме!!!
Сред легло от пясък всичко ми разкривай,
тайните в сърцето покажи ми,
със погледа си даже ме убивай,
а аз ще продължавам да обичам...
Като забранена книга - прочети ме,
лист по лист - зениците си в мене впивай
и с горещи длани докосни ме,
разлисти ме, без да спираш...
Провокирай времето да спре да бяга,
като повреден часовник, неотмерващ време,
застопори стрелките му и чакай,
вземи сълзите ми...
вземи дори самата мене...
Вземи смеха ми и очите,
сълзи да не проронвам аз без време,
премахни от мен лъжите,
накарай болката да стене...
Кажи на устните ми алено червени
от твоя дъх единствено да си поемат
и мислите ми неизречени отнемай,,
там... сред пясъка ми се заклевай...
Живей за тази нощ... обичай!!!
Защото утре вече няма да ме има...
не искам думи...
безмълвно ми се вричай
и знай, че днес най-много те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0